Коремен тиф е остро инфекциозно заболяване, засягащо предимно стомашно-чревния тракт, което протича с токсоинфекциозен синдром, диариен синдром и прояви от страна на други органи и системи. Принадлежи към групата на антропонозите.
Причинителят на коремния тиф е Salmonella typhi на сем. Enterobacteriaceae.
Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален. Източник на заразата е болният човек или здравият заразоносител, като заразоносителството може да остане до края на живота. Заболяването се свързва с лошите битови условия и ниската хигиена.
Входна врата за тифните бактерии е храносмилателната система, след което салмонелите се придвижват до тънките черва, където се наблюдават възпалителни промени в лимфния апарат. В началото на чревната инфекция се наблюдават възпалителни промени в Пайеровите плаки на червото, след което постепенно се оформят типичните тифни язви.
Инкубационният период на коремния тиф е от една до три седмици.
В началото болните са отпаднали, оплакват се от лесна уморяемост, главоболие и загуба на апетит. За разлика от други чревни инфекции като салмонелната хранителна интоксикация, където се наблюдава бързо развитие на инфекцията, тук началото на болестта е бавно. Температурата се покачва постепенно, като едва към края на първата седмица от началото на заболяването достига 40 градуса. Болните са със зачервено гърло, езикът е силно обложен, по лигавицата на устната кухина се образуват малки язвички.
В отделните случаи инфекцията, предизвикана от Salmonella typhi протича по различен начин. С тежко протичане е чревната инфекция при кърмачета, изтощени и хронично болни, както и в старческа възраст. При тези болни се наблюдават повече усложнения и по-висока смъртност.
Най-честото усложнение на коремен тиф е перфорацията на тифната язва, което обикновено се наблюдава след третата седмица от началото на чревната инфекция. Характерно е, че точно тогава оплакванията на болните са най-слабо проявени. Тежко усложнение е развитието на ендотоксичен шок, както и ДИК-синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия). В някои случаи заболяване води до развитие на остра бъбречна недостатъчност.
Лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ. Постепенно с развитие на заболяването се увеличава броят на лимфоцитите и моноцитите, което е характерно за заболяването.
Поставянето на диагнозата е лесно в условията на епидемия. Тя се затруднява при доказването й в отделни спорадични случаи. Използват се съвременни серологични методи.
В диференциално диагностичен план се обсъждат другите видове чревни инфекции, Ку-треска, малария и други.
За лечението на коремен тиф се използват антибиотици – най-често ципрофлоксацин и цефтриаксон, а при по-тежките случаи, към лечението се прибавят и кортикостероиди за предотвратяване развитието на ендотоксичен шок.
В днешно време леталитетът е изключително малък, за разлика от миналото, когато коремният тиф е бил причина за смърт в условията на епидемия.
Профилактика на заболяването се налага в условията на природни бедствия и места с лоши икономически условия, където опасността от коремен тиф е по-висока – осъществява се специфична ваксинация.