Холера, неуточнена е инфекциозно заболяване от групата на особено опасните инфекции, което се характеризира с диариен синдром, дехидратация и промени в киселинно-алкалното равновесие на организма.
Заболяването се причинява от Vibrio cholerae.
Заразяването става чрез прием на замърсена с холерни вибриони вода или замърсена храна. Холерата е много силно вирулентна болест. Голяма част от заразени с V. cholerae не развиват симптоми, макар бактериите да присъстват в техните изпражнения около 14 дни, като ги отделят в околната среда и заразяват други хора.
Холерата се среща най-често в т.нар. развиващи се страни, особено в Централна Африка и Южна Азия, а също и Централна и Южна Америка. Засяга около 3-5 милиона души по света и е причинила от 100 000 до 130 000 смъртни случая от 2010 година насам.
Прогнозите показват, че правилното лекуване и осигуряване на ефективни лечебни и профилактични мероприятия биха свели смъртността до 1%.
Две серогрупи на Vibrio cholerae – О1 и О139, са причина за пандемии. О139 се диагностицира за пръв път в Бангладеш през 1992 година и се ограничава само до Югоизточна Азия. Открити са нови щамове в някои части на Азия и Африка. Изследванията и наблюденията показват, че те причиняват по-тежка холера и дават по-висока смъртност. Други серогрупи са известни като non O1 и non O139. Тези две серогрупи могат да предизвикат диария, но с по-леко протичане от холерата и не разполагат с потенциал за епидемично разпространение.
Заболяването има сезонност – среща се по-често в края на лятото и началото на есента, което съвпада с най-топлите температури на водата.
Основните симптоми включват тежка диария и повръщане, което води до дехидратация и електролитен дисбаланс. В някои случаи дехидратацията е особено тежка, в резултат на което може да настъпи смърт. Заразените с non O1 и non O139 имат симптоми с различна тежест, които варират от лека диария до тежка водниста диария. Треска и кървава диария не са типично срещани при гастроентерит, следствие инфекция с тези серотипове.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните и епидемиологичните данни. Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. Изследват се следните материали: фецес, повърнати материи, жлъчка от болни и реконвалесцентни. Културелното изследване е задължително.
Патогенетичното лечение на холера, неуточнена е животоспасяващо. Прави се рехидратация на пациентите с цел възстановяване на загубите на вода и електролити. Прилагат се и антибиотици от групата на тетрациклините или аминогликозидите. Препоръчва се ранно захранване – от момента, в който болните са в състояние да приемат храна.