Холера, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар el tor е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с ентеритен синдром и дехидратация. Заболяването се числи към особено опасните инфекции.
Етиологичният причинител е Vibrio cholerae. Род Vibrio се състои от над 60 вида, 10 от които могат да причинят инфекция в човека. Холерните вибриони са строги аероби. За разлика от другите вибриони, V. cholerae продуцира холерен ентеротоксин. Антигенният строеж има важно значение за диагностиката на холерните вибриони. Причинители на холера са само ентеротоксигенни щамове от серогрупа 1 и серогрупа О139.
V. Cholerae O1 се делят на два биотипа – el tor и класически. Биотип el tor е основният причинител до 1991 г. (разпространен е по-широко, тъй като е по-пригоден за живот в околната среда). При el tor съотношението между заболелите и носителите е 1:20 до 1:100, като симптомите на заболяването са по-леки.
Инкубационният период на заболяването е една седмица.
При постъпване в организма, повечето бактерии не успяват да оцелеят в условията на стомаха. Оцелелите бактерии запазват енергията си и съхраняват хранителни вещества по време на преминаването през стомаха, като изключват производството на много протеини. След това вибрионите напускат стомаха и стигат до тънките черва, където започва производството на токсични протеини, предизвикващи водниста диария.
Леката форма на холера, предизвикана от холерен вибрион 01, биовар el tor, протича с няколко изхождания, без изразена дехидратация и бързо възстановяване. Към нея спада и „изтритата” форма – със съвсем дискретна диария и без дехидратация.
Клиничната диагноза на холерата се поставя въз основа на внезапно настъпила диария без токсоинфекциозен синдром и коремни болки. Микробиологичното изследване има за цел да потвърди диагнозата при съмнително болните.
Основна цел на терапията на холера Ел-Тор е възстановяването на загубите на вода и течности, вследствие диарията. Антибактериалните средства имат допълнителна роля в лечението. Препоръчват се препарати от групата на тетрациклините. Използват се също доксициклин, котримоксазол, еритромицин, хлорамфеникол, фуразолидон, ципрофлоксацин и др.
Разработват се два типа орална холерна ваксина.
Важна роля в борбата с холерата заема превенцията. В развитите страни, поради големия напредък в пречистването на водата и санитарно-хигиенните практики, холерата вече не е основна заплаха за здравето.