Колко ефективна е противогрипната ваксина?

Всяка есен чувате агитации от различни здравни служби за това. как е препоръчително да си направите тазгодишната противогрипна ваксина.
В същото време само една малка част от българската популация, а и не само ( това е световна тенденция) се ваксинира срещу сезонния грип. Много хора вярват, че този метод просто не работи.

Къде е проблемът ?

Тъй като грипните вируси постоянно мутират и ефекта на ваксината изчезва с течение на времето, не можете да се ваксинирате веднъж и да очаквате да бъдете покрити с години, какъвт е случая при други заболявания.

Ваксината трябва да се сменя всяка година с надеждата да съответства на постоянно мутиращите вируси. И точно в това се крие предизвикателството.

Средно грипните ваксини са 40% ефективни, което означава, че е предотвратяват заболяването 40% от времето. Откакто здравните служители започнаха да го проследяват през 2003 г., ефективността варираше от година на година, варирайки от най-ниските 10% през 2004-05 до високите 60% през 2010-11г.


Ето какво прави задачата толкова трудна. Няма един вариант грипен вирус. Той има няколко щама, като най-често срещаните са A и B. Щамът A, по-опасният от двата вида, има два подтипа, които се разпространяват редовно сред хората: A (H1N1) и A (H3N2). Щамът B, който има тенденция да причинява по-леко заболяване, се класифицира в два реда. Оттам нататък всеки се разклонява по-нататък, когато възникват нови мутации.

Когато се говори за изграждане на противогрипна ваксина, ние не се опитваме просто да направим ваксина за един вирус, както при морбили. Опитваме се да направим ваксина за четири различни вируса наведнъж

Ретроспекция

Ваксини за вируси А и В са създадени за първи път през 40-те години на миналия век. През 1947 г. изследователите осъзнават, че мутациите на вирусите са направили ваксината неефективна и задействали годишната система, която имаме сега. Пет години след това Световната здравна организация (СЗО) създаде Глобална система за надзор и реагиране на грипа, която наблюдава промените в преобладаващите грипни вируси, циркулиращи всяка година.

Днес повече от 100 държави събират информация за грипа целогодишно. СЗО събира тази информация и оглавява усилията да се предскаже кои грипни вируси ще доминират през следващата година. Всяка нова ваксина включва един A (H1N1), един A (H3N2) и един или два B вируса. За Северното полукълбо тези прогнози се случват през февруари .
Докато настоящият грипен сезон все още е в разгара си, учените трябва да определят какво трябва да има във ваксината за следващия сезон.

Това е така, защото приготвянето на ваксината отнема време – производителите на лекарства се нуждаят от поне 6 месеца, за да произведат достатъчно дози. Грипните вируси мутират бързо и понякога, когато ваксината е готова, циркулиращият вирус вече се е променил.

Така че това, което всъщност влиза във ваксината, не е съвсем това, което са предвидили.
Друг проблем: Тъй като работят толкова напред във времето, понякога прогнозите за вируси просто пропускат целта. По-голямата част от времето уцелват, но от време на време грешат.

Ако ваксината не винаги е ефективна, защо да си направите?

Грипът е сериозно заболяване. Когато вирусите във ваксината съвпадат добре с това, което циркулира, ваксината може да намали риска от грип с 40% -60%.

И дори когато съвпадението не е перфектно, ваксинирането, преди да получите грип, може да ви помогне да се намали тежестта на заболяването, ако вече е настъпило.

Многобройни проучвания показват, че ваксината намалява риска от необходимост да отидете в болница – и ако сте хоспитализирани, е много по-малко вероятно да бъдете приети в интензивното отделение.

За децата ваксината може да бъде животоспасяваща: Проучване от четири грипни сезона установи, че ваксинацията намалява риска от смърт наполовина за деца с други заболявания и с почти две трети сред здрави деца.

Подобряване на противогрипната ваксина

Изследователите работят, за да направят ваксината по-ефективна на два фронта. Някои търсят начини за по-бързо производство на годишната ваксина, което би дало на учените повече време да определят точно кои вируси да включат. Колкото по-дълго могат да чакат, толкова по-вероятно е да направят точна прогноза.

До 2013 г. всички грипни ваксини се произвеждат чрез отглеждане на проби от вируси в оплодени пилешки яйца, което изисква не само огромен брой яйца, но и много време. Отглеждането на вируса в яйцата може да доведе до промени в него, което може да направи ваксината по-малко ефективна. Но сега, с помощта две други технологии този процес е ускорен.

Клетъчно-базираните ваксини отглеждат проби от вируса в култивирани животински клетки, което отнема по-малко време, отколкото използването на яйца. А рекомбинантните ваксини изобщо не се нуждаят от проба. Те използват ДНК, за да създадат синтетична версия на вирусите.

Източници

Споделете!