Скоро след като човек е диагностициран с рак на простатата, често му се предписват медикаменти намаляващи нивата на хормона тестостерон , тъй като той стимулира растежа на раковото образувание.
Но едно голямо ново проучване предполага, че този подход може да има нежелан страничен ефект: по-високи шансове за болестта на Алцхаймер и други деменции.
„Резултатите показват, че клиницистите трябва да повишат информираността си за потенциалните дългосрочни когнитивни ефекти на хормоналната терапия и да обсъдят тези рискове с пациентите си“, заяви авторът на изследването Равишанкар Джаядевапа.Той е професор по гериатрия в Медицинския факултет на Университета на Пенсилвания в Филаделфия.
Лечението, с лишаване от андроген, остава „златен стандарт“ за много случаи на рак на простатата. Следователно, новите данни насочват към по-трудно вземане на решения, както за пациентите,така и за техните лекари.
В новото проучване групата на Jayadevappa изследва данните на US National Cancer Institute за над 154 000 пациенти с рак на простатата, които били диагностицирани между 1996 и 2003 година.
Общо 13% от мъжете, които са получили терапията, са продължили да развиват болестта на Алцхаймер в продължение на осем години на проследяване, в сравнение с 9%, които не са получили лечението, установи проучването. Според изследователите разпространението на болестта на Алцхаймер при мъжете обикновено е около 12%.
Когато екипът разглежда диагнозите на всички форми на деменция, 22% от тези, които са получили терапията, са получили такова заболяване, в сравнение с 16% от тези, които не са преминали през хормонална терапия.
Екипът на Jayadevappa отбеляза, че по-рано, по-малки проучвания са открили подобни тенденции. Въпреки това, „доколкото ни е известно, досега това е едно от най-големите проучвания в тази насока, и то следва пациенти средно осем години след диагностицирането на рака на простатата“, каза той в съобщение на университета.
Както отбелязват изследователите, терапията с лишаване от андроген е ефективно средство за забавяне на развитието на рак на простатата. Сега обаче тя обикновено се използва само в случаи на напреднало заболяване или случаи, при които шансовете за рецидив на тумора са високи.
Подходът има и други вредни странични ефекти, включително нарушена сексуална функция, потенциално увреждане на костите и сърдечно-съдови заболявания.
Важно е да се спомене, че проучването посочва само асоцияцията между хормоналното лечение и повишeната вероятност за деменция, но тя не може да се счита за причинно-следствена.
Екипът на Jayadevappa обаче отбеляза, че те се опитват да обяснят други фактори като възраст, наличие на други медицински състояния и тежест на рака на простатата.
Д-р Мария Тороела Карни е началник на гериатричната и палиативната медицина в Northwell Health в Ню Хайд Парк, Н. Й. Разглеждайки констатациите, тя казва, че те изискват по-нататъшно проучванеи и няма нужда от паника.
Карни подчерта, че проучването не може да докаже причината и следствието, а съвсем други фактори могат да обяснят по-високия риск от деменция.
Мъжете, получаващи хормонална терапия, са били „по-стари, по-болни и имат по-напреднал рак на простатата“, отбеляза Карни, а по-болните пациенти вече имат по-високи шансове за деменция.
Освен това, проучването не разкрива дали мъжете, които са получили терапията, живеят по-дълго от тези, които не са. Ако живеят по-дълго, шансовете им за деменция също ще се увеличат с времето, обясни Карни.
Съавторът на изследването д-р Томас Гуццо се съгласява, че никой не трябва да взима прибързани решения относно грижите за рака на простатата въз основа само на това проучване.
„Мисля, че трябва да разгледаме тези пациенти на индивидуално ниво,“ каза Гуццо, който е началник на урологията в Университета на Пенсилвания.
„Разбира се, има пациенти, които се нуждаят от хормонална терапия и имат голяма полза от това,“ каза той в съобщение на университета. „Има и други, при които доказателствата са по-малко ясни, а при тези пациенти трябва да обмислим риска от хормонална терапия спрямо ползата от лечението на рака на простатата. Това трябва да бъде споделен процес на вземане на решения с пациента.“
Проучването е публикувано онлайн на 3 юли в JAMA Network Open.
Източници:
HealthDaily News
WebMD