Имате ли високо мнение за собствената си значимост? Чувствате ли, че сте по-добри от всички останали и не се срамувате от това?
Ако е така, вероятно ще бъдете считан за „грандиозен нарцисист“ и смятан за най-отвратителния човек в стаята.
Но три британски проучвания предполагат, че някаква доза нарцисизъм може да не е толкова лошо нещо. Защо? Защото той придава степен на психическа издръжливост, която може да бъде подсилваща и предпазваща пред критиката и несигурността.
Този труд предполага, че поне някои аспекти на нарцисизма могат да помогнат на хората да проявят устойчивост към определени видове психопатология, а именно симптоми на депресия и стрес.
Нарцисизмът изглежда корелира положително със здравословното самочувствие и екстрoверсията.
Когато теглим чертата остава извода, че тези хора притежават подобрена способност да останат позитивни, да се съсредоточат върху целите си и да бъдат продуктивни.
Общо проучванията са включвали приблизително 700 участници на средна възраст между 22 и 25 години. Всички попълнени въпросници, били предназначени за измерване на нарцистични тенденции, умствена издръжливост и стрес.
Участниците също били класифицирани за повече от един вид нарцисизъм.
Например, точно както определена степен на грандиозен нарцисизъм е универсална, така e и с „уязвимият нарцисизъм“. Но уязвимата версия се корени в несигурност и чувство за защита, които могат да накарат индивида да гледа на поведението на другите като враждебно и заплашително.
Наличието на високо ниво на уязвим нарцисизъм не е свързано с по-голяма психическа издръжливост или с по-голяма способност за разработване на защита срещу критика и депресия.
Но дали да се отдадете на нарцистичните си тенденции е единственият или най-добрият начин да постигнете успех и да преборите депресията?
Проучванията не се фокусирали изключително върху грандиозен нарцисизъм или клиничното състояние, известно като „нарцистично разстройство на личността“.
Вместо това били изследвани аспекти на личностната черта на нарцисизма, които се проявяват в спектър.
Самоусъвършенстването под формата на нарцисизъм може да бъде по-ефективно, когато се изправи пред истинско предизвикателство.
Например, хората по-често ходят, отколкото тичат. Понякога обаче ходенето няма да свърши работа и бягането е предпочитаният вариант. Идеята тук е, че хората трябва да бъдат гъвкави. Те трябва да ходят, когато не им се налага да тичат, но да могат да тичат, когато трябва.
Ключът е, че хората нарцисисти, но не до такава степен имат и високо самочувствие. Защо? Защото депресията е до голяма степен „ разстройство на самочувствието“.
Хората, които се борят с депресията, често се чувстват безполезни, никой не ги интересува и не могат да направят нищо както трябва.
Така че, наличието на висока самооценка естествено прави някой с по-малки шансове да страда от депресия.
Резултатът е, че в измерените дози психическата издръжливост, която придава нарцисизмът, може да бъде предимство, което помага на хората да се справят с житейски удари и да се възстановят от тях сравнително бързо.
Източници: