Статините – безопасни, могат да намалят риска от сърдечно-съдови инциденти при пациенти с ревматоиден артрит

Atorvastatin е безопасен и може да намали риска от сърдечно-съдови инциденти, в сравнение с плацебо, при пациенти с ревматоиден артрит (РА), според данни, публикувани онайн от
Arthritis and Rheumatology.

Въпреки това рандомизираното проучване с аторвастатин за първична профилактика на сърдечносъдови инциденти при пациенти с ревматоиден артрит не е продължило както е планирано, а зададената крайна точка за намаляване на риска не е била значителна между плацебо групите и тези приели истинския медикамент.
Изследването е предвиждало да включи 5400 пациенти, които са били проследявани в продължение на 5 години. Зададено по този начин, проучването е щяло да установи 32% намаляване на риска с аторвастатин на базата на 1,8% годишна честота на инцидентите.

Обаче годишната честота на сърдечно-съдовите инциденти в изследваната популация се оказа по-ниска от очакваното, едва 0.77%.

„Неочаквано ниската честота на инцидентите и произтичащата от това ограничена статистическа значимост за засичане на ефект по време на планираните пет години на проучването доведоха до преждевременното му прекратяване“ след включването само на 3002 пациенти, пише д-р Джордж Д. Китас от Ръсел Хол Болница, Дъдли, Великобритания и колеги.

Авторите заключават, че изследването( по начина, по който е проведено) предполага, че пациентите с ревматоиден артрит могат да изпитат същата полза от терапията със статини, както и останалите. Въпреки това ниската честота на сърдечно-съдовите инциденти показва, че значителна група пациенти с РА вече имат сравнително нисък риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ).

Пациентите с РА продължават да изпитват по-високи нива на смъртност в сравнение с общото население, отчасти поради повишения риск от ССЗ. И все пак, ползата от статините в РА все още не е установена в тази популация.

Имайки това предвид, Китас и колегите му проведоха TRACE RA, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване в 102 ревматологични центъра във Великобритания. Изследването включва пациенти, които са изпълнили критериите на Американския колеж по ревматология от 1987 г. и които са били на възраст поне 50 години или са страдали от ревматоиден артрит в продължение на най-малко 10 години. За да бъдат приети, пациентите трябва да са били на строга терапия за ревматоиден артрит поне 3 месеца преди началото на изследването.

Главната насока е била към сериозни сърдечно-съдови инциденти като нефатален миокарден инфаркт (МИ), нефатален предполагаем исхемичен инсулт, транзиторна исхемична атака (ТИА), коронарна или некоронарна реваскуларизация, или сърдечно-съдова смърт по време на планирания период на лечение.
Изследвани били 3002 пациента от които, аторвастатин 40 mg получили 1504 пациенти, а плацебо -1498 пациенти .Били проследени за средно 2.5 години, а не планираните 5 години.

Сърдечносъдови инциденти настъпили при 24 пациента (1,6%), приемащи аторвастатин, в сравнение с 36 (2,4%) от тези, получаващи плацебо (коефициент на риска 0,66; 95% интервал на доверие (ИД), 0,39 – 1,11; P = .115) . След корекции за изходните фактори, местоположението на проучването и употребата на статините извън протокола, коефициентът на риска е 0,60 (95% ИД, 0,32-1,15), но разликата не е статистически значима (Р = .127). В края на проучването нивата на липопротеини с ниска плътност (LDL-C) са значително по-ниски при пациентите в групата на аторвастатин, отколкото при тези в групата на плацебо при 2,21 mmol / L спрямо 2,98 mmol / L (P <0,0001) ).

Според авторите това се свежда до намаляване на риска от сърдечно-съдов инцидент за 1 mmol / L LDL-C с 42% (95% CI, -14% до 70%), подобно на това, което е докладвано в проучвания с лечение с статин при не- РА популации. Честотата на нежеланите реакции е била сходна между групите аторвастатин (19,8%) и плацебо (19,5%), а авторите казват, че не са настъпили неочаквани сериозни нежелани реакции.

Поради ранното прекратяване на проучването, авторите не били изненадани, че коефициентът на риск ( hazard ratio) за първоначалната хипотеза не е значима. Решението за предписване трябва да се основава на оценка на риска на отделния пациент с РА , в съответствие с гайдлайите за мениджмънт на сърдечно-съдовия риск в общата популация.

В съпътстваща редакция, Katherine P. Liao, MD, and Daniel H. Solomon, MD от Медицинския факултет на Харвард, Бостън, Масачузетс, поздравяват изследователите за провеждането на първия опит сред пациентите с РА. „Вярваме, че широките критерии за включване на TRACE-RA са подходящи, резултатите показват, че се нуждаем от по-добри методи за идентифициране на подходящата популация от пациенти с РА, за да се насочат към стратегии за намаляване на риска“, отбелязват те. Независимо от това, Ляо и Соломон подчертават, че резултатите от това проучване предоставят информация, която ще бъде полезна за изследователите и клиницистите.

Присъединете се към 331 други абонати

Споделете!

Коментари