Как да намалим риска от съдови заболявания – профилактика и начин на живот

Резюме за пациенти

Съдовите заболявания включват както артериални проблеми (инфаркт, инсулт, периферна артериална болест), така и венозни (дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия). Най-ефективната профилактика обикновено е комбинация от начин на живот + контрол на рисковите фактори + лекарства само когато има ясни показания.

Най-големите „печеливши“ стъпки при повечето хора са: спиране на тютюнопушенето, редовна физическа активност, хранене тип средиземноморски модел, поддържане на здравословно тегло и добър сън, плюс периодични измервания на кръвно налягане и лабораторен контрол (липиден профил/кръвна захар) според риска.

Медикаменти като антихипертензивни средства и статини са профилактика само при определени стойности/повишен риск и се назначават индивидуално.

За венозната профилактика най-важни са: оценка на риска при хоспитализация/операция, ранно раздвижване и, когато е нужно, фармакологична и/или механична профилактика (компресия).

Какво включваме под „съдови заболявания“ и защо профилактиката е различна

Артериалните заболявания обикновено са свързани с атеросклероза (натрупване на плаки) и тромбоза върху плака: тук най-силните лостове са кръвно налягане, LDL‑холестерол, диабет, тютюнопушене и физическа активност.

Венозните тромбози (ВТЕ: ДВТ/белодробна емболия) по-често се провокират от имобилизация, операции, травми, рак, хормонални фактори и наследствена/придобита тромбофилия; превенцията е силно „ситуационна“ (например около операция или при дълъг полет).

За практиката това означава: ежедневните навици намаляват основно артериалния риск, а венозният риск се покачва при конкретни ситуации — и тогава оценката и мерките трябва да са навременни и целеви.

Начин на живот с най-силни доказателства

Отказ от тютюнопушене

Спирането на тютюнопушенето е една от най-бързо действащите мерки: рискът от коронарна болест и инсулт намалява прогресивно с времето след отказването, а в рамките на години се доближава до риска на непушачи (в зависимост от натрупаните „пакетогодини“).

При хора със сърдечно-съдово заболяване отказването е свързано с значимо по-нисък риск от повторни сърдечно-съдови събития (вторична профилактика).

Практичен старт: определете дата, премахнете тригерите, обсъдете с лекар никотин-заместителна терапия, ако имате силна зависимост; големи анализи не показват убедително повишение на големи сърдечносъдови инциденти от варениклин спрямо алтернативи при реална употреба.

Хранене: средиземноморски модел и по-малко сол

В голямо рандомизирано проучване при хора с повишен риск, средиземноморска диета, допълнена със зехтин или ядки, намалява честотата на големи сърдечно-съдови събития спрямо контролна диета.  

Доказателствата са обещаващи (макар не „перфектни“ за всички крайни точки) и подкрепят благоприятни ефекти на средиземноморския хранителен модел върху рисковите фактори и част от съдовите заболявания.

За солта: редуцирането на солта води до измеримо понижение на кръвното налягане, включително при хора без хипертония. А високото кръвно налягане само по себе си е рисков фактор за атеросклероза.

Движение и „седящо време“

Препоръчва се за възрастни 150–300 минути умерена или 75–150 минути интензивна аеробна активност седмично (или комбинация), като „всяко движение е по-добро от нищо“.

Тегло и талия: какво е сигурно и къде данните са „смесени“

Понижаването на теглото почти винаги подобрява кръвно налягане, липидния профил и гликемичния контрол — ключови съдови рискови фактори.

Важно уточнение: при хора с диабет тип 2 голямото RCT Look AHEAD не показва намаление на тежки сърдечно-съдови събития само от интензивна програма за отслабване, въпреки подобрение в рисковите фактори.

Извод за пациента: отслабването е много важна цел, но най-добре работи като част от цялостен план (движение, контрол на кръвно/липиден профил/диабет), а не като „единствена мярка“.

Медицинска профилактика

Кръвно налягане

Хипертонията е водещ модифицируем рисков фактор за инсулт, инфаркт, бъбречно увреждане и периферна артериална болест. Европейските насоки подчертават контрол с промени в начина на живот и лекарства при нужда.

Мета-анализ на индивидуални данни показва, че снижение на систолното налягане с 5 mmHg редуцира риска от големи сърдечно-съдови събития приблизително с 10% (средно, на популационно ниво).

Липиди и статини

Принципът „по-нисък LDL = по-нисък риск“ е стабилен: големи мета-анализи показват, че на всеки 1 mmol/L понижение на LDL рискът от големи съдови събития намалява значимо. (CTT Collaborators, 2010). 

За практическите цели и терапевтичните стъпки се ползват съвременните европейски препоръки за дислипидемии, включително актуализации. (Mach и сътр., 2025). 

Диабет и съдов риск

При диабет съдова профилактика означава едновременно: контрол на кръвна захар, кръвно, липиди и тегло, плюс избор на медикаменти с доказана сърдечно-съдова полза при подходящи пациенти.

Антиагреганти и антикоагуланти: само при показания

За първична профилактика (без установено сърдечно-съдово заболяване) рутинният прием на аспирин не е стандарт: мета-анализи показват малка редукция на сърдечносъдови събития за сметка на повишен риск от голямо кървене.
При възрастни хора без установено ССЗ (Сърдечно-съдово заболяване), ASPREE показва повишен риск от голямо кървене без съответна полза за първична профилактика.

Антикоагулантите са ключови при определени диагнози (напр. предсърдно мъждене за профилактика на инсулт) и се назначават по определени риск‑скорове и противопоказания и винаги от лекар!

Венозна профилактика

Оценка на риска при болница и операция 

Европейските съдови насоки за венозна тромбоза обобщават принципи за поведение при остри събития и профилактика в рискови контексти (вкл. индивидуализиране според рискови фактори).

Компресия и мобилност

Ранното раздвижване след операция и избягването на продължителна неподвижност са „нискорискови и високополезни“ мерки.

При дълги полети (≥4 часа) съществуват убедителни данни, че компресионните чорапи намаляват риска от безсимптомна ДВТ (дълбока венозна тромбоза) и отоци; данните за редки събития като симптомна ДВТ/БЕ (белодробен емболизъм) са ограничени.

Скрининг и кога да посетите съдов специалист

Кога се мисли за ултразвук/ABI/друга диагностика

Еднократният ултразвуков скрининг за аневризма на абдоминалната аорта при мъже 65–75 г., които са пушили или са пушачи, е препоръчан; в Европа ESVS (Еuropean Society of Vascular Surgery) също адресира AAA скрининга и проследяването.

Фокусиран скрининг за периферна артериална болест чрез ABI може да се обсъжда при високорискови групи според съдови насоки; в практиката симптомите и рисковият профил определят нуждата от доплер/дуплекс.

Кога да потърсите съдов хирург

Планирайте преглед, ако имате: болка в прасеца при ходене (интермитентно накуцване), студени крайници, незарастващи рани по краката, внезапен едностранен оток/болка (подозрение за ДВТ), разширени вени с кожни промени или повтарящ се тромбофлебит.

Д-р Борис Илчев

Запази онлайн час за преглед при Д-р Борис Илчев (Съдов хирург, Сандански, София)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

СупердокВасилена Н.

Често задавани въпроси

Трябва ли да пия „нещо за разреждане на кръвта“ профилактично?
Не рутинно. Антиагреганти/антикоагуланти се назначават при конкретни показания, защото увеличават риска от кървене.

Кое е по-важно: диета или спорт?
И двете работят по различни механизми. Ако трябва да започнете с едно: изберете това, което реалистично ще правите всяка седмица; дори умерената активност и малки промени в храненето дават полза.

Компресионни чорапи – нося ли ги „за профилактика“ всеки ден?
Не непременно. Те са полезни при венозни симптоми/разширени вени и в определени рискови ситуации (напр. дълъг полет). За болнична профилактика решението е по протокол и индивидуален риск.

Мога ли да намаля риска без лекарства?
При нисък риск — често да, ако трайно подобрите навиците. При по-висок риск или вече налично съдово заболяване обаче лекарствата (за кръвно, LDL, диабет) добавят доказана защита.

Заключение

Профилактиката на съдови заболявания не е „детокс“, а система: спиране на цигарите, движение, здравословно хранене с по-малко сол, контрол на кръвно/LDL/захар, плюс целева венозна профилактика при операции/имобилизация. Това са мерки с най-силни доказателства и най-голям ефект на популационно ниво.

📩 Получавайте полезна медицинска информация

Абонирайте се за нашия newsletter, за да получавате:

• нови статии
• лекарски препоръки
• актуална и достоверна информация за съдовото здраве

👉 Без спам. Само медицинско съдържание, насочено към пациенти.