Симптоми на венозна недостатъчност – кога да потърсим лекар?

Усещате ли в края на деня краката си тежки като олово, подути и болезнени? Много хора отдават това на умора или възраст, но подобни оплаквания могат да са първите признаци на венозна недостатъчност – състояние, което често се подценява. Всъщност хроничната венозна недостатъчност (ХВН) засяга огромна част от населението – приблизително 30% от мъжете и 47% от жените в България, а в световен мащаб – до около половината от възрастните. Въпреки тази висока честота, немалко хора пренебрегват или бъркат ранните симптоми и не търсят медицинска помощ навреме.

В тази статия ще разгледаме най-честите симптоми на ХВН, как да я различим от остри състояния като дълбока венозна тромбоза, кога е наложително да посетите лекар и какви са възможностите за лечение.

Целта ни е на ясен и разбираем език да ви помогнем да разпознаете проблема навреме и да предприемете нужните стъпки към по-здрави вени.

Какво представлява хроничната венозна недостатъчност (ХВН)?

Хроничната венозна недостатъчност е състояние, при което вените на краката не успяват ефективно да връщат кръвта обратно към сърцето. Причината най-често е в отслабените венозни стени и увредени клапи, които нормално пропускат кръвта да тече само в една посока – срещу гравитацията към сърцето. Когато тези клапи не функционират добре, част от кръвта се задържа и застоява в долните крайници (венозен застой). Това води до повишено венозно налягане, разширяване на вените и постепенно появяване на характерните оплаквания – оток, тежест, болка и видими разширени вени. ХВН обикновено е хронично прогресиращо заболяване, което без лечение се влошава с времето. Разширените повърхностни вени (т.нар. варици) са най-честата изява на този проблем, но венозната недостатъчност може да засегне както повърхностната, така и дълбоката венозна система на краката. Заболяването протича на различни стадии – от липса на видими промени (само с усещане за тежест и умора в краката) до поява на отоци, кожни изменения и дори венозни язви в най-напредналите случаи.

Ако не се обърне внимание навреме, хроничният застой на кръвта в краката може да доведе до трудни за лечение усложнения като кожни язви, инфекции и трайни промени по кожата.

Най-честите симптоми на ХВН

Симптомите на хроничната венозна недостатъчност често започват постепенно и първоначално могат да се проявяват само като усещане за тежест и умора в краката. С напредване на състоянието оплакванията се засилват, особено към края на деня или при продължително стоене прав/седнал. Ето някои от най-честите симптоми при хронична венозна недостатъчност:

• Тежест и умора в краката: Усещане за „оловни“ крака, напрежение и дискомфорт, особено вечер и при топло време. Пациентите често усещат облекчение, когато повдигнат краката нависоко.
• Подуване (оток): Накрая на деня глезените и стъпалата може да са видимо подути, като отокът намалява след почивка и повдигнати крака.
• Болка и крампи: Тъпа болка, чувство за разпъване или крампи в подбедриците. Нерядко се появяват нощни мускулни схващания (крампи), които нарушават съня.
• Парене, мравучкане или сърбеж: Дразнене, усещане за парене и „иглички“ по кожата на краката, особено около глезените. Възможно е и сърбеж по хода на засегнатите вени.
• Видими разширени вени: По краката се появяват нагънати, изпъкнали вени с различен калибър – от фини мрежички капиляри до големи варици. Те са ясен белег за венозна недостатъчност в напреднал стадий.
• Промени по кожата: Кожата на подбедриците постепенно изтънява и променя цвета си – често потъмнява до кафяво или придобива пъстри петна вследствие на отлагането на кръвни пигменти. Може да се появи сухота, лющене или възпаление на кожата (стаза дерматит).
• Трудно заздравяващи рани: В най-тежките случаи нелекуваната ХВН води до открити рани по глезените и подбедриците – т.нар. венозни язви, които заздравяват бавно и често се инфектират. Това е последният стадий (С6) на хроничната венозна болест.

Симптомите обикновено се обострят през топлите месеци, тъй като високите температури допълнително разширяват вените и влошават венозния тонус. Много хора с ХВН споделят, че изпитват значително облекчение при разходки, плуване или повдигане на краката нависоко – тези мерки помагат на т.нар. „мускулна помпа“ на подбедриците да изтласква застоялата кръв и намаляват отока.

Рискови фактори за венозна недостатъчност

Някои хора са по-склонни да развият хронична венозна недостатъчност в сравнение с други. Ето основните рискови фактори и предразполагащи обстоятелства:

• Наследственост: Генетичната предразположеност е водещ фактор – над 60% от пациентите с ХВН имат фамилна анамнеза за разширени вени или венозни проблеми в семейството.
• Пол и възраст: Жените страдат значително по-често от мъжете, което се свързва и с хормонални влияния. Рискът се повишава с напредване на възрастта – над 50-годишна възраст честотата на ХВН нараства чувствително.
• Бременност и хормони: Бременните жени често развиват разширени вени поради хормоналните промени и повишеното налягане в корема. Приемът на орални контрацептиви или хормонозаместителна терапия също може да допринесе за отслабване на венозните стени.
• Продължително стоене или седене: Професиите, свързани с много часове изправен стоеж (напр. учители, готвачи, фризьори, хирурзи) или продължително седене (офис служители, шофьори) предразполагат към венозна недостатъчност. Липсата на движение затруднява кръвообращението и увеличава налягането във вените на краката.
• Заседнал начин на живот и затлъстяване: Недостатъчната физическа активност и наднорменото тегло са сериозни рискови фактори. Затлъстяването повишава натоварването върху вените на долните крайници и ускорява развитието на венозни проблеми.
• Тютюнопушене: Пушенето уврежда кръвоносните съдове и може да влоши венозния тонус, допринасяйки за поява на хронична венозна недостатъчност.
• Преживяна дълбока венозна тромбоза: Тромбозата на дълбоките вени (ДВТ) може трайно да увреди венозните клапи – състояние, известно като постфлебитен синдром. Хора, преживели ДВТ, често впоследствие страдат от хронична венозна недостатъчност и отоци.

Разбира се, наличието на един или повече рискови фактори не означава непременно, че ще развиете заболяването, но увеличава вероятността. Добрата новина е, че много от тези фактори подлежат на контрол – например поддържане на нормално тегло, повече движение и спиране на тютюнопушенето значително намаляват риска.

Хроничната венозна недостатъчност все по-често засяга и млади хора, особено при съвременния застоял начин на живот. Въпреки че болестта се среща по-често при по-възрастни, масовото обездвижване, продължителната работа на компютър и затлъстяването водят до това, че дори хора в активна възраст и бременни жени вече страдат от венозни проблеми. Затова профилактиката и ранната намеса са толкова важни, независимо от възрастта.

Как да различим ХВН от дълбока венозна тромбоза (ДВТ)?

Важно е да разграничим хроничната венозна недостатъчност от острите венозни състояния, като например дълбоката венозна тромбоза. Макар някои симптоми да си приличат, тези състояния имат различно протичане и спешност на лечението:

• Хронична венозна недостатъчност: Развива се постепенно във времето. Симптомите са по-леки в началото – периодична тежест, оток и дискомфорт, които се усилват към вечерта. Обикновено засягат и двата крака симетрично (или единия крак повече). Няма остра, внезапна болка, а по-скоро хронично усещане за умора. Състоянието рядко представлява непосредствена заплаха за живота, но нелекувано води до хронични язви и влошено качество на живот. Потърсете лекар, ако симптомите са постоянни и се влошават, но случаят не е спешен в рамките на часове.
• Дълбока венозна тромбоза: Настъпва остро и внезапно, най-често в един крак. Основните белези са изразено подуване, силна болка в прасеца или бедрото, затопляне и зачервяване на кожата на засегнатия крайник. Болката често се усилва при движение или стъпване. Може да се наблюдава и променен цвят на кожата – например посиняване или лилав оттенък, поради нарушено връщане на кръвта. Тези симптоми изискват незабавна медицинска помощ, защото ДВТ крие риск от сериозно усложнение – белодробна емболия (попадане на откъснат тромб в белия дроб). Ако единият ви крак внезапно отича, не чакайте, а се консултирайте с лекар!

При съмнение за дълбока венозна тромбоза всеки час е от значение. За разлика от нея, хроничната венозна недостатъчност не е спешно състояние, но това не означава, че трябва да се пренебрегва. Острите тромбози обикновено се лекуват в болнични условия с антикоагуланти (разреждащи кръвта лекарства), докато хроничната венозна недостатъчност се управлява дългосрочно с промени в начина на живот и планови консултации при специалист.

Важно: Повърхностният тромбофлебит (възпаление и тромб в повърхностна вена) е друго остро състояние, което може да се обърка с ХВН. Той причинява локална болка, зачервяване и втвърдяване по хода на повърхностна вена, но обикновено не е толкова опасен, колкото ДВТ. Въпреки това, при всеки остър симптом като внезапна болка и оток в крака, най-безопасно е веднага да се направи преглед с ултразвук, за да се изключи дълбока тромбоза.

Тромбофлебит или дълбока венозна тромбоза – Как да ги различим? Кога е безобидно и кога опасно състояние?

Болката и зачервяването по хода на вената могат да изглеждат безобидни, но понякога крият риск от дълбока венозна тромбоза.

ZdravetoDnes.bgД-р Борис Илчев

Диагностика на венозна недостатъчност

Пътят към диагнозата започва с посещение при специалист – обикновено съдов хирург или ангиолог. Лекарят ще разпита за оплакванията и рисковите фактори, и ще прегледа краката за признаци на оток, разширени вени и кожни промени. Най-важното изследване, което практически винаги се извършва, е цветната доплерова ехография (дуплекс сонография) на вените. Това е неинвазивен ултразвуков метод, златен стандарт в диагностиката на венозни заболявания. Доплеровото изследване позволява на специалиста да види вътрешността на вените и да оцени кръвотока – дали клапите пропускат обратно движение на кръвта (рефлукс), има ли запушване или тромб, каква е скоростта и посоката на кръвния поток.

С други думи, чрез доплер сонография се изяснява наличието на венозна недостатъчност и нейния обхват – кои вени са засегнати и до каква степен.

Допълнителни тестове обикновено не са необходими при повечето случаи на ХВН. В редки или сложни ситуации може да се направи флебография (контрастно рентгеново изследване на вените) или други образни изследвания, но те се прилагат рядко. Важното е, че диагнозата на венозната недостатъчност е бърза, безболезнена и достъпна – един преглед с ехограф може да даде пълна информация за състоянието на вашите вени. Затова не бива да отлагате консултацията, ако имате оплаквания. Навременната диагноза позволява да се започнат мерки, които да спрат прогресията на заболяването.

Кога да потърсим лекар?

Много хора живеят с години със симптоми на венозна недостатъчност, без да търсят медицинска помощ, често приемайки ги за „нормално“ състояние. Не бива да правите този компромис със здравето си. Препоръчително е да се обърнете към лекар (съдов специалист) още при първите признаци на проблемна венозна циркулация, например: постоянна тежест в краката в края на деня, поява на оток около глезените, видими разширени капиляри или вени, или нощни крампи, които се повтарят. Ранната консултация е важна, защото венозната недостатъчност е по-лесна за овладяване в началните стадии.

Незабавно потърсете лекарска помощ, ако: единият крак внезапно силно отече, стане болезнен и топъл на допир – както вече обсъдихме, това може да е дълбока тромбоза и изисква спешна намеса. В такава ситуация не чакайте „да мине“ и не си правете експерименти с домашни средства.

За хроничната венозна недостатъчност няма нужда от спешност в рамките на минути, но не отлагайте с месеци и години. Ако симптомите ви затрудняват ежедневието или прогресират, запишете час при съдов специалист. Много хора търсят лекар едва когато се появят видими варикозни вени или кожни изменения, но тогава болестта вече е напреднала. Не забравяйте, че колкото по-рано започнете профилактика и лечение, толкова по-добри резултати ще постигнете. Процесът на хроничната венозна болест не може да се обърне напълно, но с навреме взети мерки може значително да се забави и да се предотвратят усложненията.

Прегледът при специалист ще внесе яснота за състоянието на вените ви и дори само това може да донесе спокойствие. Понякога се оказва, че оплакванията се дължат на по-леки форми, които изискват единствено промяна в навиците. В други случаи, ако се открие проблем, лекарят ще изготви план за лечение – но във всички случаи вие ще сте направили най-важната стъпка, като сте потърсили помощ навреме.

Лечение накратко

Лечението на хроничната венозна недостатъчност зависи от тежестта на симптомите и стадия на заболяването, но най-често включва комбинация от няколко подхода. Ето накратко основните направления в терапията:

• Промени в начина на живот: Това е базата на лечението при всички пациенти с ХВН. Включва повече движение (ходене пеша, леки упражнения за крака), избягване на продължително стоене или седене на едно място, периодичен отдих с вдигнати крака нависоко, както и контрол на телесното тегло. Поддържането на здравословно тегло намалява излишния натиск върху вените и предотвратява влошаването на заболяването. Препоръчва се също спиране на тютюнопушенето и носене на удобни обувки.
• Компресионна терапия: Еластичните компресионни чорапи са стандартен метод за облекчаване на симптомите на венозна недостатъчност. Те представляват специални ластични чорапи, които оказват градиран натиск върху крака – най-силен в областта на глезена и постепенно намаляващ нагоре. Този натиск подпомага връщането на кръвта към сърцето и предотвратява застой и оток. Компресионните чорапи значително подобряват усещането за тежест и намаляват подуването, особено в ранните стадии на ХВН. Важно е да се изберат правилният размер и степен на компресия, обикновено с помощта на лекар или медицински специалист. Чорапите се обуват сутрин, преди краката да са отекли, и се свалят вечер.
• Медикаментозна терапия: Съществуват лекарства, наречени венотоници, които укрепват тонуса на венозната стена и подобряват микроциркулацията. Те се използват широко за намаляване на симптоми като болка, оток и крампи. Венотониците (напр. диосмин, троксерутин и др.) спомагат за свиване на разширените вени и намаляват възпалението във венозната стена. При някои пациенти със склонност към тромбози или след епизод на ДВТ се предписват и антикоагуланти (разреждащи кръвта лекарства) с цел предотвратяване на образуване на нови съсиреци. Медикаментозното лечение задължително се преценява от лекар и е съобразено с индивидуалното състояние.
• Минимално инвазивни процедури: Ако горните мерки не са достатъчни и венозната болест е в напреднал стадий, на разположение са съвременни процедури за дефинитивно лечение на разширените вени. Една от най-често прилаганите е склеротерапията – метод, при който чрез тънка игла в болната вена се инжектира специален разтвор (склерозант). Той предизвиква слепване на венозните стени и постепенното „изчезване“ на вената. Кръвта се перенасочва към други, здрави вени. Склеротерапията е подходяща за по-малки и средни по калибър вени и не изисква болничен престой. Други модерни методи са лазерната аблация и радиочестотната аблация, при които с катетър във вената се подава енергия (лазерна или радиочестотна) и тя се затваря отвътре. В тежки случаи с много големи и мъчителни варици може да се наложи класическо хирургично отстраняване на увредените венозни сегменти. Всички тези процедури имат за цел да премахнат патологичния обратно течение на кръв и да облекчат трайно симптомите.

Най-добрият подход често е комбинация от изброените терапии – например носене на чорапи и прием на венотоник, плюс склеротерапия на определени вени. Съдовият хирург ще препоръча индивидуален план според вашия случай. Важно е да се знае, че дори след успешно премахване на разширени вени, предразположението към венозна недостатъчност остава – затова продължаващата профилактика (активен начин на живот, контрол на рисковите фактори) е ключова за дългосрочния успех.

Заключение

Хроничната венозна недостатъчност е често срещано и подценявано заболяване, което обаче при навременни мерки може да бъде държано под контрол. Не игнорирайте сигналите на тялото си – постоянна тежест, оток или болка в краката не са просто „умора“, ако се повтарят всеки ден. Ранната диагностика, редовната профилактика и промяната в навиците (повече движение, избягване на застояване, контрол на теглото) са основните стъпки към здрави вени и предпазване от усложнения. Съвременната съдова медицина разполага с ефективни методи за лечение – от консервативни до минимално инвазивни – които значително подобряват състоянието и качеството на живот на пациентите. Най-важното е да не отлагате консултацията със специалист, ако имате оплаквания. Грижата за вените днес означава по-здрави крака утре.

Често задавани въпроси (ЧЗВ)

Опасни ли са разширените вени или са само козметичен проблем?

Разширените вени не бива да се възприемат само като козметичен дефект. Те са признак на нарушено кръвообращение. Нелекуваната венозна недостатъчност може да доведе до сериозни последствия – хронични отоци, кожни рани и инфекции, а също и до образуване на съсиреци във вените. Макар самите разширени вени рядко да застрашават пряко живота, те значително влошават комфорта и носят риск от усложнения, затова е разумно да им обърнете внимание.

Как мога да облекча чувството на тежест в краката в домашни условия?

Има няколко лесни стъпки, които може да предприемете сами. Движете се редовно – дори кратки разходки през деня помагат на кръвта да циркулира. Ако работата ви е седяща или стояща, правете почивки за раздвижване на всеки час. Повдигайте краката на високо, когато почивате – например легнете и сложете възглавница под глезените, така че краката да са над нивото на сърцето. Това подпомага оттичането на кръвта. Носете компресивни чорапи след консултация с лекар – те намаляват отока и умората. Също така избягвайте горещите бани и сауни, които разширяват вените. Поддържането на здравословно тегло, балансираната диета и спирането на цигарите също ще подобрят състоянието ви.

Какви усложнения може да настъпят при нелекувана венозна недостатъчност?

При липса на лечение и прогресиране на заболяването могат да се развият редица неприятни усложнения. Постоянният венозен застой води до хронични отоци и възпаление на тъканите, което причинява промени по кожата – тя потъмнява, уплътнява се и става уязвима. В напреднал стадий се появяват венозни язви – отворени рани по подбедриците, които трудно заздравяват и често се инфектират. Освен това, застоялата кръв във варикозните вени може да образува съсиреци – получава се т.нар. тромбофлебит (тромб в повърхностна вена), който причинява болка и зачервяване. Макар и по-рядко, възможно е разширените вени да прокървят при травма на кожата над тях. Нелекуваната ХВН влияе и на работоспособността – болката и дискомфортът ограничават ежедневните дейности. С две думи, усложненията варират от упорити рани до образуване на съсиреци, затова навременната терапия е силно препоръчителна.

Налага ли се задължително операция при разширени вени?

Не, съвсем не задължително. В днешно време съществуват редица минимално инвазивни методи за лечение, които не изискват класическа хирургична интервения. В много случаи, особено при по-леки форми, е достатъчно консервативно лечение – промяна в начина на живот, компресионна терапия и медикаменти – и не се стига до никаква интервенция. Ако все пак варикозните вени са обширни и причиняват сериозни оплаквания, първи избор са процедури като склеротерапия (инжектиране на вещество, слепващо вената) или лазерна аблация. Те се извършват амбулаторно, с минимален дискомфорт и бързо възстановяване. Класическа операция (т.нар. „Stripping“ на вена сафена или др.) се прилага днес сравнително рядко – главно при много напреднали случаи или неуспех на другите методи. Вашият лекар ще прецени най-добрия подход за вас. Целта винаги е максимално щадящо и ефективно да се премахне проблемът, без излишни рискове.

Към какъв специалист да се обърна при съ nghiения за венозна недостатъчност?

Проблемите с вените на краката се диагностицират и лекуват от съдов хирург или ангиолог (специалист по съдови заболявания). Обикновено можете да се насочите директно към такъв специалист, без да е нужно направление от личния лекар, особено ако симптомите са ясно изразени. Съдовият хирург ще извърши доплерово изследване на краката и ще препоръча подходящото лечение.

Д-р Борис Илчев

Запази онлайн час за преглед при Д-р Борис Илчев (Съдов хирург, Сандански, София)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

СупердокЕманоела П.

📩 Получавайте полезна медицинска информация

Абонирайте се за нашия newsletter, за да получавате:

• нови статии
• лекарски препоръки
• актуална и достоверна информация за съдовото здраве

👉 Без спам. Само медицинско съдържание, насочено към пациенти.