Съвременни методи за лечение на разширени вени

В днешно водещите препоръки за лечение на разширени вени са за минимално инвазивни методи: ендовенозната аблация (лазерна/радиочестотна) е предпочитана пред класическата операция (стрипинг) при повечето пациенти със симптомна хронична венозна болест. 

Ако ендотермалната аблация не е подходяща, насоките предлагат ултразвуково насочена склеротерапия с пяна, а ако и тя не е подходяща – класикческа хирургия. 

Компресионните чорапи помагат за менажиране на симптомите, но не са „дефинитивно“ лечение, освен ако интервенция не е възможна. 

Новите "non-thermal" методи (MOCA, цианоакрилатно лепило) са удобни, но при някои проучвания дългосрочните резултати може да е по-незадоволителни от термичните техники.

Разширените вени (варици) не са само козметика – при част от хората са израз на хронична венозна недостатъчност и могат да причинят тежест, болка, оток, сърбеж и кожни промени. Ако искате да разберете кога симптомите изискват преглед, вижте: Симптоми на венозна недостатъчност – кога да потърсим лекар?.

 Как се избира методът

Първата стъпка е дуплекс ултразвук (Доплер) – той показва кои вени имат рефлукс (обратно течение), колко са разширени и дали има предишна тромбоза. Доплер-ехографията ежоснова за потвърждаване на диагнозата и планиране на лечението. 

След това изборът се базира на:

• коя „основна“ вена е увредена (голяма/малка сафенна или аксесорни вени)
• наличие на големи видими разклонения (трибутари)
• симптоми, стадий (кожни промени/язва) и предпочитания на пациента
• противопоказания (например бременност, остро възпаление, висок риск от тромобза)

Основните съвременни техники

Компресионна терапия

Компресионните чорапи намаляват тежестта и отока и често се използват като временна мярка (например докато се чака процедура), при хора, които не са подходящи за интервенция, или при бременност. Еластокомпресията не се препоръчва като основно лечение на хронична венозна болест, освен ако интервенционално лечение не е подходящо. 
Какво да очаквате: ефект върху симптомите, но не „премахва“ болната вена (причината за здравословния проблем).
Риск/внимание: при съмнение за артериална болест е нужна оценка на кръвоснабдяването на крайника (напр. ABI), преди да се носи силна компресия.

Склеротерапия: течна и „пяна“ (UGFS)

Склеротерапията е инжектиране на медикамент (склерозант), който „слепва“ вената отвътре.

• Течна склеротерапия е подходяща за по-малки разширени венули и „капиляри“.
• Ултразвуково насочена пяна (UGFS) може да се използва и за по-големи вени, когато ендотермалните методи не са подходящи.

Ефективност: При дългосрочно проследяване UGFS има по-висок риск от рецидив/рефлукс в сравнение с лазерна аблация или операция. В 5-годишни данни EVLA (лазерна аблация) и хирургията са по-ефективни от UGFS за „затваряне“ на вена сафена магна и имат по-добри QOL (quality of life) резултати. 
Възстановяване: често веднага се ходи; възможни са краткотрайна болезненост и „втвърдявания“ по хода на вената.
Рискове: пигментация, „матинг“ (финни съдчета), повърхностен флебит, рядко тромбоза.

Ендовенозна термична аблация: лазер (EVLA) и радиочестотна (RFA)

Това са най-широко използваните модерни методи за „основните“ вени с рефлукс. Чрез катетър във вената се подава лазерна или радиочестотна енергия, която я затваря.
SVS (Society for Vascular Surgery)/AVF (American Venous Forum)/AVLS (American Vein and Lymphatic Society) препоръчват ендовенозна аблация пред лигиране/стрипинг при пациенти със симптомни варици и аксиален рефлукс в GSV (Great Saphenous Vein)/SSV (Small Saphenous Vein). 
Eндотермалната аблация е първи избор при потвърден рефлукс. 

Ефективност: Дългосрочни RCT (Randomized Control Trials) данни показват по-добро качество на живот след лазер (и операция) спрямо пяносклеротерапия. 
Възстановяване: най-често амбулаторно; връщане към леки дейности за 1–3 дни според натоварването.
Рискове: болка по време на процедурата, поради необходимостта от серия от убождания за прилагане на т.нар тумесцентна анестезия, синини, болка по хода на вената, временни сетивни нарушения (по-често при SSV поради близостта й до нерв под коляното), ендотермално индуцирана тромбоза (EHIT) – рядка, но изисква контролни прегледи. 

Механохимична аблация (MOCA)

MOCA комбинира механично „дразнене“ на венозната стена и склерозант, без топлина и без тумесцентна анестезия. Това я прави удобна за пациенти, които искат по-малко убождания и по-малко рискове свързани с прилагането на термална енергия.
Ефективност: В RCT при GSV рефлукс оклузията на 1 година е по-ниска при MOCA (82%) спрямо EVLA и RFA (100%). 
Кога е подходяща: при определена анатомия/предпочитания, но трябва да се обсъдят дългосрочните данни.
Рискове: болка/спазъм по хода на вената, рецанализация (отваряне) в по-висок процент при някои групи.

Цианоакрилатно „лепило“ (CAC)

Тук вената се затваря със специално медицинско лепило, без топлина и без тумесцентна анестезия („non-thermal, non-tumescent“).
Ефективност: VeClose показва, че CAC е ефективна и неинферирорна спрямо RFA в средносрочен план, а 5-годишното разширено проследяване оценява дългосрочната безопасност и ефективност. 
Мета-анализ също отчита добри резултати спрямо термичните методи, но интерпретацията трябва да е внимателна заради различията между проучвания. 
Рискове: локално възпаление/флебит, редки реакции към лепилото; възможни „втвърдени“ участъци по хода на вената за известно време.

Минифлебектомии

Това е „микрохирургично“ премахване на видимите разширени клони през мини-разрези. Често се комбинира с EVLA/RFA/CAC за основната вена.
Възстановяване: бързо, с малки лепенки и синини.
Рискове: синини, дребни белези, временна повишена чувствителност (болка).

Класическа операция: лигиране/стрипинг

Все още е опция, когато ендовенозните техники не са налични или анатомията не позволява ендовенозно лечение. SVS/AVF/AVLS изрично посочват хирургията (High Ligation & Stripping) в тези случаи. 
Плюсове: дългогодишен опит и добри дългосрочни резултати при правилна селекция.
Минуси: повече следоперативна болка, по-дълго възстановяване и риск от неоваскуларизация/рецидив.

Рецидиви и профилактика

Разширените вени са хронично заболяване – дори след успешна процедура могат да се появят нови разширени вени с времето (прогресия на заболяването). Затова профилактиката включва движение, контрол на теглото, избягване на продължително обездвижване и периодични прегледи.

Практични съвети: какво да попитате специалиста

• Кои вени са с рефлукс според ехо-доплеровото изследване и какъв е стадият?
• Кои методи са подходящи за моята анатомия и защо?
• Какъв е рискът от рецидив при избраната техника?
• Нужна ли е компресия, колко дълго и с какъв клас?
• Кога мога да се върна към работа/спорт и какво да избягвам?
• Какви симптоми след процедурата са нормални и кои са тревожни (напр. внезапен силен оток, задух)?

Често задавани въпроси

Кой е „най-добрият“ метод?
Няма универсален. При рефлукс във вена сафена магна най-често се предпочитат EVLA/RFA; при неподходяща анатомия или предпочитания може да се обсъдят CAC/MOCA; при малки венички – склеротерапия. 

Боли ли процедурата?
Повечето методи са с местна анестезия и се понасят добре; след това са възможни синини и умерена болезненост за дни.

Мога ли да третирам разширените вени само с чорапи?
Чорапите облекчават симптомите, но не „премахват“ рефлукса; препоръчват се, когато интервенция не е подходяща или като временна мярка. 

След лечение ще се появят ли пак?
Възможно е – болестта може да прогресира. Затова е важен контролът на рисковите фактори и проследяването.

При симптоми (тежест, болка, оток, видими варици) най-точната стъпка е преглед + доплер.

Д-р Борис Илчев

Запази онлайн час за преглед при Д-р Борис Илчев (Съдов хирург, Сандански, София)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

СупердокВасилена Н.

📩 Получавайте полезна медицинска информация

Абонирайте се за нашия newsletter, за да получавате:

• нови статии
• лекарски препоръки
• актуална и достоверна информация за съдовото здраве

👉 Без спам. Само медицинско съдържание, насочено към пациенти.