Синдром на Мей-Търнър – скрита причина за оток и тромбоза на левия крак

Защо левият крак се подува, а десният изглежда нормално? Обикновено търсим причината там, където усещаме тежестта – около глезена или прасеца. Понякога обаче затруднението е по-нагоре, във вените на таза. Синдромът на Мей-Търнър е една от възможните причини за такъв оток и може да бъде свързан с дълбока венозна тромбоза. 1

Какво представлява синдромът на Мей-Търнър?

Вените връщат кръвта от краката към сърцето. В таза лявата обща илиачна вена преминава под дясната обща илиачна артерия. При определено анатомично разположение артерията притиска вената към гръбначния стълб и стеснява пространството, през което кръвта може да премине.

Представете си мек маркуч, притиснат между две по-твърди повърхности. Потокът се затруднява и пред препятствието се повишава налягането. Подобен механизъм може да обясни тежестта и отока в левия крак. Продължителното притискане понякога предизвиква и промени във венозната стена, които допълнително затрудняват оттичането. 1

Притисната вена означава ли непременно заболяване?

Не. Анатомичното притискане и клиничният синдром не са едно и също. В проучване на 50 души без венозни оплаквания при 24% е установено над 50% притискане на лявата илиачна вена. Това малко изследване не показва колко хора имат симптомен синдром, но демонстрира защо една находка на скенер сама по себе си не е диагноза. 2

Лекарят трябва да прецени дали стеснението действително обяснява оплакванията. Международният консенсус от 2024 г. не препоръчва профилактично стентиране при хора без симптоми или с минимални оплаквания. 3

Какви симптоми могат да насочат към проблема?

Проявите могат да се развиват постепенно. Възможни са:

• постоянен или повтарящ се оток, предимно на левия крак;
• тежест и напрежение след продължително стоене;
• болезнено стягане при ходене, което се облекчава при почивка и повдигане на крака;
• разширени вени, потъмняване на кожата или трудно зарастващи рани при напреднало венозно заболяване.

Тези симптоми не са специфични само за Мей-Търнър. Понякога първата проява е тромбоза, без преди това човекът да е забелязвал подуване. 1

Синдромът се описва по-често при млади жени и жени на средна възраст, но може да засегне и мъже. Бременност, обездвижване, операция или прием на естроген-съдържащи препарати могат да добавят риск за тромбоза при предразположен човек. Това не означава, че всеки с такъв рисков фактор трябва да изследва тазовите си вени. 4

Кога подуването е спешно?

Ново, внезапно подуване на единия крак, особено с болка, затопляне или промяна в цвета, изисква медицинска оценка още същия ден. Възможна причина е дълбока венозна тромбоза – съсирек в дълбока вена. Не е необходимо да са налице всички признаци, за да има опасност. Не отлагайте прегледа, за да видите дали подуването ще премине с крем или почивка. 5

При внезапен задух, болка в гърдите или припадък се обадете на 112. Това може да е белодробна емболия – усложнение, при което част от съсирека достига белодробните артерии. 5

Как се поставя диагнозата?

Първата стъпка е разговор за оплакванията и преглед. Важно е кога е започнал отокът, дали се променя през деня и имало ли е предишна тромбоза. Обикновено се прави дуплекс ехография, позната като „Доплер на вените“.

Ехографията може да открие тромбоза и да оцени кръвотока. Тазовите вени обаче са разположени дълбоко и невинаги се виждат достатъчно добре. Затова нормално изследване на вените в подбедрицата не изключва автоматично препятствие по-нагоре. При обосновано съмнение се обсъжда КТ или МР венография, която показва вените в таза и околните структури. 6

При планиране на интервенция може да се използва вътресъдов ултразвук, или IVUS. Малък датчик, въведен във вената чрез катетър, позволява оценка отвътре и подпомага избора на подходящ стент. Това не е рутинна процедура за всеки подут крайник. 6

Д-р Борис Илчев

Запази онлайн час за преглед при Д-р Борис Илчев (Съдов хирург, София)! Вижте информация за лекаря и прочетете реални мнения на пациенти.

СупердокТатяна Б.

Всяко подуване на левия крак ли е Мей-Търнър?

Не. Разширени вени с венозен рефлукс, лимфедем, предишна тромбоза, травма или инфекция също могат да предизвикат едностранен оток. Възможно е няколко причини да съществуват едновременно. Затова откритото стеснение трябва да се разглежда заедно с цялата клинична картина, а не да се приема автоматично за единственото обяснение. 4

Как се лекува синдромът на Мей-Търнър?

Когато няма тромбоза

При леки оплаквания лекарят може да препоръча движение, повдигане на крака и подходяща медицинска компресия. Чорапът може да облекчи отока, но не премахва притискането в таза. 4 Самата анатомична находка без тромбоза не означава автоматично необходимост от лекарства против съсирване. 3

При значими симптоми, които ограничават ежедневието и са свързани с доказана венозна обструкция, може да се обсъди стентиране. Стентът е метална мрежеста тръбичка, която поддържа стеснения участък отворен. Решението се основава на очакваната полза, а не само на процента стеснение. 3

Когато има дълбока венозна тромбоза

Основата на лечението са антикоагулантите. Те ограничават нарастването на съсирека и образуването на нови тромби, докато организмът постепенно преработва съществуващия. Не премахват механичното притискане на вената. Видът и продължителността на лечението зависят от конкретната ситуация и риска от кървене. 7

При подбрани пациенти с прясна, симптомна тромбоза на тазовите и бедрените вени може да се обсъди катетърно отстраняване или разтваряне на тромба. При значимо остатъчно стеснение може да се постави стент. Такава процедура не е необходима при всяка тромбоза: важни са давността, тежестта на симптомите и рискът от усложнения. 7

Защо изборът е толкова индивидуален? В проучването ATTRACT при подгрупата с тромбоза на тазовите и бедрените вени катетърното лечение не намалява общата честота на посттромботичния синдром. Отчетени са обаче по-леки прояви и по-добро ранно облекчаване на болката и отока. Това подкрепя внимателния подбор на пациенти, вместо интервенция при всички. Проучването не е проведено само при хора със синдром на Мей-Търнър и резултатите му не бива да се представят като гаранция за конкретен пациент. 8

Какво следва след лечението?

След стентиране са необходими контролни прегледи и образно проследяване. Възможни са повторно стесняване, запушване или разместване на стента. Лекарствата след процедурата се определят индивидуално, особено когато е имало тромбоза. 3

След дълбока венозна тромбоза понякога остават продължителни оток, тежест и кожни промени – т.нар. посттромботичен синдром. Затова възстановяването на проходимостта не е обещание, че всички оплаквания ще изчезнат незабавно. 7

За прегледа подгответе предишните ехографии и епикризи, списък на лекарствата и информация за прекарани тромбози. Полезно е да опишете дали подуването засяга само глезена или целия крак и как ограничава ходенето и работата ви.

Можете да попитате специалиста: „Какво показва, че именно притиснатата вена причинява отока ми?“, „Каква промяна очакваме от лечението?“ и „Как ще проследим резултата?“. Ако се предлага стент, поискайте да обсъдите алтернативите и необходимите контролни прегледи. Тези въпроси помагат да разберете както целта на предложената процедура, така и ангажиментите след нея.

При упорит едностранен оток или повторна тромбоза на левия крак обсъдете със съдов хирург дали има основание за изследване на тазовите вени. Целта е да се установи причината и да се избере лечение, което действително може да помогне. 6